"Депресия"     


Мисловните ми притурки са композирани от бомба със закъснител на творец  

като свине за клане.  

Симфония от невяра в себе си изпява се докато гласа ми не заспре,  

вода, която тече

е състоянието, в чието искам да се превърна, но не -   

Обвивка от цимент  

ми завладява движенията докато не предостави на мен форма на глух и слепец.   

Неспособен да се вслуша в съветите на другите.  

Не ми казвай, че нещата ще потръгнат на добре защото досега нещата не са тръгнали на добре -     

Не ми се говори за мен,  

не ми се говори за приятелите с познатите, с приятелите за познатите и прочее.  

Гади ми се от разговорите за мен  

и осъзнаването, че говоренето за себе си никога не ще помогне, 

но пак търся спасение.  

А медикаментите не са решение и няма да ме разбере терапевт, нито е от помощ самолечение,   

но пак искам спасение.   

Бил съм в Ада увит от важе за издърпване не по-дебело от конец,   

на Дяволът танца се нуждае от мойте ръце.   

Седял съм в беззатворна килия, върху хладните стоманени решетки облегнал се,   

тук навеки бива мойто обитаване   

в затвора у мен създаден за хартиеното ми сърце...  

  Три.   
   Две.    
    Гърмеж.       
     Таймерът на нула е.    


-sr.