"Нагнездяване"     


Идвайки времето да излетя от гнездото,
усет застоява ми се в сърцето
 
на старата слама отдолу, пронизвайки дълбоко
Спомен отдолу под на майката крилото...  

Рядкост е в ден днешен чуруликането с бащата,
птицата, летяща в оттенъка син на небесата,  

в търсене на съчки и червеи за да са сити децата
мълчешком дори да му струва перата...  

Тиха сега ми е песента, нека не се наранят от
знанието ми ако чуят това.  

Времето отлетя на юг както мен с още милион
неща.  

Всички са с второстепенна важност щом пред
мен се застоя.  

По път намирам връх, покрив, стълб, дърва да кацна,
да помълча.

Спомени, спомени в мойта птича глава, и аз
скърбя и да не ми се чува плача.  

Наблюдавам залеза отваряйки клюн, мелодия
да издада.  

Пея докато наблюдавам докато не се изморя,
заспивам, отмарям  

ставам рано преди да е наяве изгрева. Чакам да дойде и отново потеглям на сутринта.  

Живота така си минава без да си знам посоката,
но пък тръпката е в това като ми дойде сегиз
тогиз почивката...  

-sr.